АВАНТЮРА В СЪБОТА ВЕЧЕР

Десислава Радомирова

Напук на дъжда и силното желание да си кротувам на топло след тежка седмица, вървя по авеню Du Park, привлечена от обещание за авантюра... Намирам се в сърцето на Монреал – царството на кредитните карти, специалите, евтиното китайско и скъпата свобода и... още куп неща, които са пренесли с мечтите си за по-добър живот хора от цял свят. По своята пъстрота ми напомнят Ноевия ковчег.

Вървя и си мисля за големия сценарий, в който всички търсим място и за катарзиса, през който преминаваме, за да изиграем добре новите си роли. Имигрантският живот е пълен с премълчавания, но понякога се повяват хора, като тези, към които съм тръгнала – група ентусиасти, с български спомени и канадско бъдеще. Благодарение на тях, можем да си кажем: Честито! Първият български театър в Монреал е вече факт!

Срещи, белязани от съдбата

Светозар Танев-Зар пристига със семейството си в Монреал през 2002 г. Като актьор търси сродни души и съдбата го среща с Румен Петков. Започва едно хубаво приятелство, от което се ражда “Авантюра”.

Р.П. Винаги, откакто съм в Канада, съм искал да има български театър. Още през 95-та, с бившата ми съпруга Людмила Мартинова, искахме да създадем български културен център с библиотека и театър. Бяхме вдъхновени от личността и делото на големия българин Г-н Чипев, основател на Първото българско дружество на територията на Канада, както и от любимеца на всички, незабравимия бате Климбо! Искахме да поддържаме огъня на запаления от тях факел! За голямо съжаление, тогава нямаше никакви благоприятни обстоятелства – бяхме само шепа имигранти. След няколко години, когато българското присъствие значително нарасна, някои удачно се възползваха от ситуацията. В резултат вече си имаме не само един, а два културни центъра, два фолклорни ансамбъла, два народно-музикални състава. Даже празниците 3-ти март и 24-ти май се празнуват едновременно на две различни места. Днес сме общност от 20-тина хиляди българи и мечтата ми изглежда много по-реална. А повратната точка за нея се оказа моята среща със Зар. Отдавна обичам една мисъл – “Всяка случайност е пресечна точка на две необходимости!” Та, неговата младежка “лудост” ме разпали и окуражи отново.

В края на август тази година, когато се върнах зареден от театрална България, се появиха подходящите хора в подходящия момент – Валя Георгиева (Генерален Мениджър) и Илко Димов (Асистент-мениджър и драматург). Поканихме и Венелина Гяурова (Аниматор), с която сме състуденти от ВИТИЗ. Така започнаха предродилните болки. В края на октомври се проведе тридневно прослушване на кандидати за трупата и Театър-работилница “Авантюра” вече е факт.

С.Т. С Румен много пъти сме обсъждали тази нужда от български театър... В Монреал има подобни инициативи от колеги българи, но те работят на английски език. А ние искаме основната ни дейност да бъде свързана с българското слово. Съзнаваме, че това е много трудно, защото освен творчество в театъра има и много бюрокрация. Ето тук идва незаменимата помощ на Валя и Илко. Те дадоха така важния за всяко начало тласък, като облякоха идеята ни в прагматизъм, вдъхнаха ни още вяра и се заеха с трудните организационно-финансови въпроси. Защото театър “Авантюра” е автономен и засега изцяло на доброволни начала.

Който много пита, го бият!

Или “Нещо, което много се повтаря, се забравя”?! Чух такива любопитни изводи по време на репетицията с групата на малките. Удивителна детска логика. Странна, но и не съвсем. Макар поводът за нея да бе друг, аз се замислих буквално – точно, както го правят и децата и затова често имат по-истинска връзка със света. Именно това се случва по време на съботно-неделните авантюри в уютната репетиционна – влизаш надълбоко в себе си, за да опознаеш новото си старо Аз и да го съчетаеш по най-добрия начин с имигрантското си бъдеще. Има и друго, много ценно нещо, на което станах свидетел...

Р.П. Голямата изненада за нас бе големият брой деца явили се на прослушването. В момента те са 9 – между 7 и 13 годишни – много любопитни, смели и изобретателни! Родителите им споделяха, че са имали само пасивно роля, а инициативата е проявена изцяло от малките. Тъкмо театралната форма ще развие и съхрани българския им език. А това е една от мисиите ни. Вече се усещат резултатите.

В трупата на възрастните за сега сме двайсет и един – 12 жени и 9 мъже. Вече сме петима занимавали се професионално с театър. Оказа се, че новината за театъра се разпространява и се появяват нови желаещи.

С.Т. Първите репетиции надвишиха очакванията ни. Има много заряд и талант, но ние нямаме за основна цел да правим професионални актьори. Използваме магията на театъра, за да създадем повече увереност и баланс у всеки, което после да послужи в живота, който не е много лесен тук. В едно имигрантско, мултикултурно общество, хората трябва да имат способността бързо да се променят и ние се опитваме да ги научим на това.

Р.П. Когато се прави анализ на характера на персонажа, човек (актьора) открива много непознати пластове в себе си. Изненадва се и се опознава. Е, след това трябва и да се приеме. Все пак, това, което е открил е той самият. После се появява възможност да се самоизбира. Има една мисъл – “Живота не е да откриеш себе си. Животът е да създадеш себе си!”

3 милиона лева

Това е единственото, което мога да ви кажа за първата постановка на Първият български театър в Монреал. Като жест към удоволствието на Нейно Величество публиката, премиерното заглавие ще остане в тайна. А изненадата обещава да бъде доста интригуваща. За това кога можем да є се насладим...

С.Т. В един професионален театър цялото създаване на една поставка може да трае и 2 до 3 месеца. Но засега ние не бихме искали да поставяме конкретни срокове и така да обременяваме с излишно напрежение хубавите неща, които могат да се получат. Важното е, че се работи, че хората са готови да отделят от малкото си свободно време в почивните дни за тази кауза, че резултатите оправдават усилията ни.

Може пък да успеем да отбележим подобаващо Международният ден на театъра през март.

 

 

РУМЕН ПЕТКОВ

Изпълнителен директор на Първи български театър “Авантюра”. И още – актьор, Директор на продукция и Арт директор.

Румен Петков завършва ВИТИЗ в България и школата на ГИТИЗ в Ленинград. Още като студент е избран да участва в няколко незабравими кинопродукции: “Адаптация”, “Записки по българските въстания” и др.

Изявява се в Държавните театри на София и Монтана. Поради дълбоката си емоционалност и богатата палитра на изразни средства, той се утвърждава като поливалентен актьор. Успешно изиграва както Пинокио (”Pinocchio”, C. Collodi) и Пък (”Сън в лятна нощ”, Шекспир), така и Джери (”Случка в зоопарка”, E. Олби) и Хенрих (”Хенрих IV”, Л. Пирандело). В богатата му театрална кариера присъстват и персонажи като Попришчин (”Дневникът на един луд” от Гогол), Актьорът (”Книга за джунглата” от Р. Киплинг), Актьорът (”Бог” от Уди Алън) и много други.

През 1986 се включва и във вариететна трупа “Квартет буфосинхронисти”, която представя музикално-танцувални скечове, пародии и миниатюрни сатири с изключителен успех в България и Европа.

През 1992 г. пристига със семейството си в Монреал и адаптирайки се към новата среда успешно “играе” различни житейски роли – разносвач на вестници и пица, консиерж и строител.

Творческия му период в Канада включва участие в множество tournages d'йtudiants en cinйma, продукции за Discovery и History channel, телевизионни сериали, работа за Тheatre “Agora de la Danse” и др.

 

СВЕТОЗАР ТАНЕВ – ЗАР

Изпълнителен и артистичен директор, актьор

Възпитаник на театрален колеж “Любен Гройс” и проф. Елена Баева (1997), Академията за сценични изкуства проф. Гриша Островски (1998), “International Dreams” и Mr. Gilles Plouffe (2007).

Театралната му кариера преминава през Русенски Драматичен театър “Сава Огнянов”, Частен театър “Мания”, Black Theatre Workshop /Монреал/. Изиграва главни роли в постановки като “Дон Жуан”, “Тримата мускетари”, “Ако откраднеш крак” от Дарио Фо, “Медея” от Еврипид и др.

Работи в киното за филми като “Опашката на дявола” (2001 г. – коопродукция между БНТ, Бояна Филм, Pionowa Film Inc. Токио и Paralax Film Москва) и “The Future Life of Jake”' 2006 – продукция на Running Hooks Pictures – независима филмова компания със седалище Монреал.

Занимава се също с документално кино и реклама.

АРХИВ НА ФОРУМ

FORUM© 2003 Copyright / Tous droits réservés. design rossen ianev